Автори: Димитри Стефанович, Александър Ермаков, valdaiclub.com Следвайте Гласове в ТелеграмОт февруари

Автори: Димитри Стефанович, Александър Ермаков, valdaiclub.com Следвайте " Гласове " в Телеграм

От февруари 2022 година събитията в Украйна бързо ескалираха във боен спор с мащаб, какъвто Европа не е виждала от Втората международна война. Конфликтът включва огромна централизация на наземни сили и необятен набор съвременни оръжия. Той е коренно друг от споровете през последните десетилетия, в които софтуерно напреднали сили повече или по-малко сполучливо организираха военни интервенции против софтуерно доста по-слаби противници. Техните преимущества не всеки път донасяха предстоящите резултати, както излиза наяве от историята на афганистанските акции, извършени от Съюз на съветските социалистически републики и Съединени американски щати, само че военните дейности имаха явно несъразмерен темперамент.

След края на Студената война армиите на другите страни се подготвяха за огромни наземни интервенции против равносилен или надминаващ зложелател, само че в продължение на доста време тези проекти оставаха най-вече теоретични.

Украинският спор изпита тези теории на процедура. В Украйна съветската войска се конфронтира с зложелател, който има сходни бойни системи и военно съоръжение и получава оръжие и модерни амуниции от западните страни. Все още следва да се оцени какво е въздействието на спора върху потреблението на някои типове оръжия, както и върху тактиката и тактиката. Но това, което е ясно на този стадий, са политическите и икономическите действителности, които ще дефинират развиването на военно-индустриалните комплекси в напредналите страни, моделът на отбранителните им разноски, идващите трендове в проучването и развиването на тази промишленост и нейните цели. Конфликтът демонстрира следното:

Въоръжените сили, формирани напълно от доброволци имат своите дефекти. Недостигът на човешка мощ може да ограничи интервенциите даже и на съвременна и добре оборудвана войска. В дълготраен проект това може да докара до увеличение броя на общите сили, отчасти възобновяване или увеличение на наборната работа и реализиране на прогрес в междинните разновидности за набиране на личен състав под формата на подкрепяни от държавните управления доброволчески групи и движения;

Сегашните размери от продукция на стандартни оръжия и амуниции не са задоволителни в изискванията, присъщи за този нов тип спор. Доставките на оръжие за Украйна от западните страни в огромна степен изчерпиха техните ресурси, а периодите за възобновяване им, поради сегашните размери на произвеждане, евентуално ще са изключително мудни. Трябва да чакаме агресия на индустриалните предприятия, ръководени от военно-промишлените комплекси (ВПК) и увеличение на средствата за произвеждане и изработка на съвременни оръжия и военно съоръжение. При съществуване на голям брой средства за противовъздушна защита (ПВО) и сензитивност във връзка с загубите на въздухоплавателни средства, се усилва смисъла на стандартните оръжия (танкове, артилерия, бронирани бойни машини и т.н.) Отбранителните промишлености ще би трябвало да възобновят всеобщото им произвеждане – нещо, което евентуално ще изисква всеобща стандартизация като метод за понижаване на цената им. Балансирането сред цената и софтуерния прогрес още веднъж ще бъде измежду целите на дневния ред;

Настоящите разноски за защита са незадоволителни с цел да се приготви дадена страна за спор, сходен на украинския и те би трябвало да бъдат увеличени. Ще бъдат нужни вложения в усъвършенстването на ВПК, производството на нови оръжия и обучаването на по-многочислени армии;

Високите технологии ще запазят основното си значение на всички равнища – от надежни връзки и разузнаване, до въздушно предимство – с цел да не се разрешава врагът да вземе превъзходство в тези области;

Високите разноски за развиване на ВПК в сходство с новите цели ще изискват понижаване на разноските посредством по-обширно интернационално съдействие. На Запад този развой върви безпрепятствено и ще протече в границите на НАТО и като част от връзките сред Съединени американски щати и техните азиатски съдружници. Трябва да се чака Русия да насърчи съдействието с Китай, Иран и други страни. Това следва да бъде проведено в подобаващ мащаб.

Изброените трендове изискват изчерпателен и обширен разбор. Този отчет предлага вероятни решения на някои нововъзникнали проблеми, както и голям брой фундаментални изводи.

1.    Идентифицираните проблеми

1.1.    Хора

Един от основните проблеми, които станаха явни в хода на Специалната военна интервенция (СВО) е дефицитът на подготвен личен състав, най-много пехота.

В края на 20-ти, началото на 2-1ви век множеството развити страни отхвърлиха системите си на наборна военна работа като средство за набиране на личен състав или ги използваха като в допълнение средство. В комбиниране с падащите равнища на раждаемост (по-малко доброволци и по-висока сензитивност към жертвите измежду персонала), това докара до доста понижаване на силата на армиите и прекосяването към по този начин наречените професионални армии – компактни във висока степен, като се изключи Съединени американски щати.

В пълномащабни военни спорове обаче, изключително такива с географски обширни територии на разрастване, една войска, която има надалеч по-голямо предимство по качество, само че е превъзхождана по бройка, изпитва съществени проблеми, най-много по повод контрола на териториите. Най-явните образци за това са войните на Съюз на съветските социалистически републики и водената от Съединени американски щати коалиция против Афганистан. На процедура постоянно побеждаващи бунтовниците на бойното поле, армиите и на двете суперсили изпитваха дефицит на човешка мощ дори и в пиковете на съответните разполагания на войските си, с цел да управляват цялата страна, което в последна сметка довеждаше до несполучливи акции. Също по този начин, Западната коалиция наскоро съумя да разположи мощ, приближаваща се до тогавашните сили на Съюз на съветските социалистически републики в Афганистан, само че едвам след асистенция от голям брой страни и частни военни компании, употребявани за поддръжка на задачи.

Освен основаване на условия за развиването на частните военни компании, един вероятен метод за увеличение числеността и евентуално качеството на активизирания запас, най-много в развитите страни, евентуално е – и към този момент се обрисува като подобен – използването на военната работа като инструмент за консолидиране на етническите и други малцинства.
По време на украинската акция през 2022 година Русия, след първичния стадий на бързо окупиране на обширни територии, беше изправена пред физически дефицит на човешка мощ освен за продължителна атака, само че и за образуване на мощна защита, което я принуди да отдръпна частите си в дадени случаи и да стартира частична готовност на запаса. Трябва да отбележим още едно измерение на човешкия запас – качеството, т.е. употреба на личния състав в разнообразни военни сюжети и способността му да извършва предоставени бойни задания по цялата верига, от редови войник до военачалник.

Както беше маркирано по-рано, Европа не е виждала нищо сходно на СВО по мащаб и активност отдавна насам, което значително е в основата на редица проблеми в нейния курс. Поради това е от основно значение да се изследва развиването на СВО в подтекста на обученост на личния състав, в това число подготовеност на командния личен състав.

1.2 Муниции

Друго обвързвано със СВО изобретение е, че множеството страни имат незадоволителни ресурси от оръжие, най-много точно (смарт) оръжие, предопределено за разнообразни носители и с разнообразни предопределения и обхвати.

Противно на популяризираните от медиите легенди, запасите от прецизни оръжия надалеч не са неизчерпаеми, даже и в най-богатите страни или военни блокове в света. Например, единствено дребен дял от мунициите въздух-земя от насочващ се вид беше употребена по време на първата война в Ирак през 1991 година. Повечето насочвани въздух-земя муниции станаха налични едвам след създаването на евтини устройства като системата за ориентиране JDAM, която конвертира ненасочваните бомби в точно насочвани при всевъзможни метеорологични условия. За съпоставяне – единствено 6 % от общия размер боеприпаси въздух-земя са били насочвани по време на интервенция Пустинна стихия, към 42% в интервенция Съюзнически сили и съвсем 60% през първите шест седмици на интензивни въздушни рейдове в Афганистан през 2001 година. Дори и Съединени американски щати почувстваха дефицит на прецизни муниции по време на втората фаза на въздушни офанзиви над Югославия, които продължиха два месеца и половина и в течение на непредвидения пик в потреблението на боеприпаси въздух-земя при започване на афганистанската война (операция Анаконда през март 2002 г.) Това стана изключително ясно в Либия, където голям брой по-малки европейски съдружници на Съединени американски щати откриха, че запасите им от въздушни муниции не са задоволителни даже за къса слабоинтензивна въздушна акция. Съдейки по всичко, развиването на тези спорове и създаването на всеобщи типове боеприпаси въздух-земя в Съединени американски щати помогнаха за разрешаване на казуса със смарт въздушните оръжия до известна степен. Но скоро се разбра, че други типове оръжия са били подценени, най-много пехотни оръжия. Според последните оценки на Съединени американски щати крилатите ракети JASSM (включително тяхната разновидост с дълъг обсег JASSM ER, както и противокорабните ракети LRASM) ще могат да бъдат употребявани в размките на към седмица при положение на широкомащабни бойни интервенции против мощен съперник. Като цяло запасите от на практика всички типове оръжия и военно съоръжение са оценени като ниски до междинни.

Конфликтът в Украйна сподели какъв брой бързо запасите даже от най-основни и широкоразпространени ориентирани оръжия могат да бъдат изчерпани. Съединените щати, да вземем за пример, бързо изразходиха удобния си предел от доставки на пехотни противотанкови насочващи ракетни системи и портативни системи земя-въздух (до половината и повече за някои категории). Попълването на арсенала беше оповестено за стратегически приоритет в няколко западни страни, най-много Съединени американски щати. Множество производители от Източна Европа натрупаха злато, най-малко към този момент, като усилиха производството на оръжия, които са релативно съвместими или сходни на руските стандарти.

Употребата на артилерийски снаряди от най-разпространения диаметър е в действителност голяма. Украинските въоръжени сили употребяват за два дни количество, което Съединени американски щати създават за един месец работа в спокойно време. Доклад на Центъра за стратегически и интернационалните проучвания прави оценка, че ще отнеме четири до пет години, даже и при засилено произвеждане, с цел да се запълнят количествата от 155 мм артилерийски снаряди, които са били доставени на Украйна, пет години (оптимистичен сценарий) за противотанковите насочвани ракети Javelin и несигурно дълъг интервал за портативните земя-въздух системи, защото съответстващият индустриален потенциал още не е възобновен. Разбира се, американската промишленост и военно-производственият комплекс имат голям капацитет, който неведнъж е бил демонстриран. Но плануваната тактика на Америка за военно-организационно развиване, ориентирано към борба с Китай в Тихия океан, не планува никакви спомагателни старания. Военноморското командване на Съединени американски щати към този момент демонстрира намерено неодобрение и угриженост. Проблемът е още по-драматичен в европейските страни. Повишената активност на потребление в бойни условия на оръжейни системи, най-вече ракети и артилерия, е отклоняване от стандартите и практиките при въоръжени спорове с присъединяване на нередовни войскови елементи и то не може да не докара до старания за преразглеждане на спецификациите на едни или други детайли. Може да се откри за оправдано да се увеличи надеждността за сметка на отличните характерности на обсега. Не са изключени и други взаимни отстъпки.

1.3.    Информационна поддръжка

В избрани региони Украйна и „ поддържащият екип “ реализираха доста високо равнище на показване. Като подобен образец би трябвало да се изтъкне потреблението на техните информационни системи, сред които и комерсиалната услуга Starlink, която превъзхожда в пъти военните си еквиваленти, тяхната система за разузнаване, способността им бързо да събират данни от целия набор от източници, и тяхната логистична поддържаща система.

Същевременно, би трябвало да признаем и съветския много характерен метод към бойните интервенции: техните удари по логистична инфраструктура не са систематични, а релативно интензивните им офанзиви по енергийната инфраструктура започнаха едвам в края на 2022 година.

Независимо от постоянните изказвания на Запада, че Русия скоро ще свърши прецизните си оръжия с отдалечен обсег, или че към този момент ги е свършила, използването от нейна страна на крилати ракети от съответните типове наподобява надвишава и най-смелите предвиждания. Може да се допусна както че има задоволително количество съставни елементи, по този начин и че е разполагаем капацитет за увеличение на производството. В същото време фактът, че запасите към момента са налични, а използването им е лимитирана, може да се дължи по-скоро на незадоволителна информация или разследваща поддръжка за такива удари, както и на отличителната специфичност и присъщото деяние на тези оръжия.

1.4.    Ограничения на решенията

След края на Студената война сред Съюз на съветските социалистически републики и Съединени американски щати военно-промишлените комплекси на на практика всички водещи играчи превключиха главно на лимитирани търговски поръчки, постоянно предопределени за експорт.

Поддържането на непотребни и най-вече неизползвани индустриални мощности при тези условия беше просто невероятно, защото през 90те години на предишния век ВПК както в Съюз на съветските социалистически републики, по този начин и в Съединени американски щати бяха подложени на огромна оптимизация, която подсещаше на първо място на кръвопролитие. Илюзия е да се мисли, че Съединените щати – самопровъзгласилият се победител в Студената война – са били по-добре в това отношение. Напротив, положението на нещата в редица промишлености беше даже по-лошо.

Добър образец за това е портативната система земя-въздух, известна като Stinger. След като Съединени американски щати изсипаха в Украйна към половината си боеприпас от това оръжие, което съдейки по обстоятелствата, беше задоволително единствено за първите няколко месеца от спора, стана ясно, че е невероятно да се стартира отначало серийното им произвеждане, тъй като някои от съставените елементи им са недостъпни и първичните производители са спряли да ги вършат. В последна сметка беше решено, че ще е по-лесно да се създаде нова портативна система земя-въздух, само че това ще отнеме няколко години. Множество производители на други типове прецизни оръжия (например противотанкови насочвани ракети или ракетни установки за неведнъж изстрелване) оповестиха проекти за увеличение на производството, само че това ще даде осезателен резултат едвам след една или две години.

Даже и когато някои от актуалните играчи се успокоят откакто рецесията отмине, още веднъж ще стане неизгодно и на практика невероятно да се поддържа непотребен потенциал на военните промишлености. Постоянното произвеждане на големи количества оръжие за всеки случай или за приложимост в местни войни (включително прокси войни), както Съюз на съветските социалистически републики и Съединени американски щати правеха по време на Студената война, наподобява неприемлива тежест за днешната стопанска система. Но този сюжет е евентуален, в случай че интернационалното състояние продължи да се утежнява.

От това излиза наяве, че най-нежеланият вид за отбранителните качества на всяка страна е едновременният дефицит на човешки запас и на модерни оръжия и военно съоръжение, както и на модерни разследващи и бойни служби за ръководство и надзор. Най-уязвимите страни в това отношение са тези, на които им липсват задоволителен брой бойци, ресурси от съвременно оръжие и военно съоръжение или потенциал за тяхното набиране. Съответно множеството страни евентуално ще търсят решение на тези проблеми в подтекста на личния си капацитет и архитектурата на своите военно-политически връзки.

2.    Възможни решения

2.1. Ревизиране на настоящия метод

Днес стратезите проучват трендовете за промяна на методите в отбранителните качества. Много страни започнаха да мислят, че не е задоволително да се купуват съвременни оръжия, тъй като това може да изисква големи ресурси. Ако оръжията от американския боеприпас се свършват или унищожават в днешните войни единствено за месеци, няма огромна вяра, че европейските армии ще могат да ги възстановят.

Съдейки обаче по това, което виждаме през днешния ден, пазаруването на боеприпаси ще продължи като наклонност. Един от проблемите тук е, че за разлика от договорите за закупуване на бойна техника, натрупването на муниции не е толкоз явно за обществеността или за анализаторите. Въпросът е дали държавните управления ще решат да оповестят сходни покупки или в противен случай, ще предпочетат да не възбуждат публиката на фона на икономическите проблеми в доста страни. Властите в Съединени американски щати приказват на всеослушание за възобновяване на производството на оръжията, които са били дадени на Украйна и то в много сериозен мащаб.

Европа е най-активна в това отношение, само че те усилват най-много разноските, без напълно да ревизират метода си. Водещите военни страни в Европа оповестиха нараствания на разноските за защита още предходната пролет. Те не са се отказали от тези проекти, макар че използването им не върви безпрепятствено. Плановете им надали са довели до огромни покупки на оръжие, което е напълно естествено поради инерцията на бюджетния развой.

Топ 10 световни военни сили

По данни от 2022 година в света има  45 503 000 въоръжени бойци, в това число постоянни войски, ресурс и паравоенни. (стр.10)
Германия води в Европа по нарастване на разноските за защита. Още на 27 февруари 2022 година канцлерът Хелмут Шолц разгласи нов специфичен фонд от към 100 милиарда евро (което съставлява два естествени годишни бюджета за защита на Германия) за „ отбранителни потребности “. Тези обилни непланирани разноски даже постановиха ремонти в конституцията и Бундестагът утвърди самодейността през юни. В допълнение Шолц се застъпи за концепцията да се сътвори „ най-голямата войска на Европа “, само че Германия още не е подхванала стъпки за коренно увеличение на военната мощност на Бундесвера. Намирането на човешки запас може да се окаже по-трудно от намирането на пари. Германия обаче към този момент стартира своите отбранителни покупки, с цел да може да похарчи спомагателните средства. Тя подписа контракт за многоролеви бойни стелтове F-35 A. Това не е изненадващо, защото те на процедура са единственият сурогат на физически и механически остарелите бойни самолети Торнадо, които се употребяват като носачи на нуклеарни бомби в задачите на НАТО за шерване на нуклеарни оръжия, от които Германия е част.

Глобални нуклеарни сили, януари 2022

** Общо бойни глави *** Стратегически ситуирани бойни глави

**Бойни глави, сложени на ракети или ситуирани в бази с оперативни сили, складирани или аварийни бойни глави, които ще изискват известна подготовка преди да бъдат ситуирани, складирани бойни глави плюс излезли от приложимост бойни глави, които чакат ремонт.

***Разположени на ракети и самолети.

Военен капацитет на водещите сили: Бойни транспортни средства, Части (стр. 12)

Като цяло, съгласно оценките, Германия ще похарчи съвсем половината от спомагателния си фонд (около 41 милиарда евро) за покупка на авиационни технологии и единствено една пета от него (около 18,5 милиона евро) за съоръжение за пехотни войски. Всякакъв опит от Украйна е несъотносим в това отношение, тъй като Бундесверът е релативно добре оборудван с бронирана техника, само че има дефицит на хеликоптери, безпилотни самолети и друго въздушно съоръжение.
Други страни от НАТО – Белгия, Дания, Испания, Италия, Нидерландия, Румъния и Франция – оповестиха обилни нараствания на разноските за защита дружно с Германия, съвсем незабавно след началото на въоръжения спор в Украйна. Малко от тези страни са начертали и одобрили подробни проекти за увеличение на военните си бюджети. Но продължителният темперамент на спора е по един или различен метод удобен за техните проекти.

Оценките на анализторите във Англия са много скромни. Те допускат, че опцията да се изправят пред изчерmване на боеприпасите може да се случи едвам през 2025 – 2026 година и още веднъж подчертават върху „ устойчивата политическа воля “.

Варшава несъмнено чупи върха по нарастване на разноските за защита в относителни цифри. Вероятно е в челните места и по безспорни цифри, в случай че вземем поради близкото бъдеще и разноските за покупка на оръжия и бойно снаряжение. Отбранителните разноски на Полша, в това число и тези от особено основания Фонд за въоръжените сили, ще доближат 27-29 милиарда $ през 2023 година. За съпоставяне, нейният защитителен бюджет за 2022 година е бил 12,5 милиарда $. Тя ще удвои разноските, с цел да стигне големите 4,5% от Брутният вътрешен продукт. Наблюдавайки спора през последната една година Полша, за разлика от Германия, главно се концентрира върху пазаруването на съоръжение за пехотните войски – танкове, барутна и ракетна артилерии и бойни хеликоптери. Тя оправдава това ненапълно с прекосяването на част от оборудването ѝ (например Т-72 танкове от резерва) в Украйна.

Един прегледен епизод е бързото създаване на военно-техническо съдействие сред Полша и Южна Корея. Полша купи необятен набор от военно съоръжение от Южна Корея – танкове 180 К2 Black Panther за 3,4 милиарда $, самозадвижвани артилерийски машини Thunder 212 K9PL за 2,4 милиарда $, Chunmoo ракетни системи за неведнъж изстрелване с рамково съглашение за 288 системи за 6 милиарда $ и 48 бойни подготвителни самолети/леки изстребители FA-50за 3 милиарда $. Очевидно това са най-големите покупко-продажби в Европейския съюз за годината. В допълнение към корейското съоръжение, поляците не престават да купуват американско военно съоръжение, в това число М1А2 танкове Abrams. По-рано те подписаха контракти със Съединени американски щати за F-35A Lightning изтребители и MIM 104 Patriot усъвършенствани въздушни и ракетни защитни системи.

От една страна, някои европейски страни оспорват това военно-техническо съдействие с Азия. Вместо да насърчи развиването на личен военно-промишлен комплекс, Европейски Съюз отваря вратите си за нов състезател на своя оръжеен пазар. Но, въпреки това, това е натурален резултат от сегашната обстановка – нови амбициозни играчи на отбранителния пазар, като Южна Корея, Турция, Иран, Япония и Израел, получават опция за продажби на оръжия заради острото повишаване на световното търсене на оръжия и неспособността на обичайните снабдители да го посрещнат (Полша да вземем за пример искаше да купи американски HIMARS системи, само че е невероятно да се купят количества от тях бързо, поради чакащите от месеци поръчки). Разбира се, Израел не е новопостъпил във военно-техническото съдействие, само че сензитивно е нараснал потенциала си. Някак непредвиденият избор на Германия на израелски /А/ Arrow 3 ракетни прихващачи е образец за увеличеното наличие на нови снабдители на Стария международен пазар.

Очевидно ще бъдат направени спомагателни старания за съоръжение на въоръжените сили с разнообразни типове дронове и блуждаещи боеприпаси, в това число и далекобойни. Не можем да преценим дали възобновеният интерес на Япония за основаване на настъпателен капацитет, основаващ се на далекобойни оръжия, е обвързван в някаква степен с украинския опит (с Русия, с цел да сме по-точни) от Специалната военна интервенция. В новата си идея за сигурност, призната през декември, японското държавно управление публично разгласи потребността от придобиване на „ оръжия за контранападение на бази и командни постове “. То възнамерява да стартира с пазаруването на американски крилати ракети Tomahawk и да употребява лични системи, в това число свръхзвукови системи. Ако Япония реализира проектите си за внезапно увеличение на разноските за защита, тя ще се състезава с Германия за третото място в безспорни цифри.

Специално внимание ще бъде отделено на въздушните и ракетни отбранителни системи, както и на тяхното агрегиране и консолидиране. СВО още веднъж показва (този път по-ярко отпреди) потребността от метод на многопластова отбрана против редица оръжия за въздушна и галактическа офанзива и невъзможността да се сътвори непробиваем чадър. Разбира се, през днешния ден не може да се подсигурява, че бомбардировачите постоянно ще доближават задачата си. Освен това, загубата им би била политически сензитивно събитие. Междувременно ракетите и другите средства за заличаване имат обезпечената дарба да претрупват всяка отбранителна система.

2.2 Усилия в вярната посока

Един разбор на опита от СВО ще докара до приемането на характерни решения за усилване на отбранителния капацитет през идващите няколко месеца. Това се отнася освен за директните страни в спора, само че и за неговите прокси участници. Целият свят гледа бойните интервенции. Веднага щом тези решения бъдат формализирани, ще забележим остро повишаване на размерите в отбранителните промишлености и логистичната инфраструктура и опитите за усилване на желанието за работа в армиите.

Военни разноски по райони, 1988-2021 (Милиарди долари) (стр.15)

Конкуренцията в няколко разнообразни области ще се усили – от борбата на купувачите за разнообразни артикули, които изискват време за произвеждане, до конкуренция сред другите клонове на въоръжените сили за първокласен личен състав, както и сред въоръжените сили и комерсиалните компании, в това число транснационалните.
Опитът от СВО демонстрира също, че армията е длъжна да се засилва за съдействие с частния бранш, да вземем за пример комерсиалните цифрови услуги и потреблението на цивилен спътници за връзки и отдалечено проучване на земната повърхнина. Процесът на отбранителните покупки ще се форсира и бюрократичните спънки пред нововъведенията и огромните покупки на муниции ще се понижат. Това естествено ще докара до смесването на купувачи и продавачи, което не постоянно е легално, само че постоянно е комфортно за намесените страни.

Топ 10 на водещите страни по военни разноски за 2021 (милиарди долари) (стр. 16)

Разговорът за мирните дивиденти или за намаляването на разноските за въоръжаване до неотдавна беше преобладаващ в политическата полемика за защитата, изключително в европейските страни. Сега харченето за оръжие е още веднъж във напредък, което значи, че както „ враждебните страни “, по този начин и конфронтационните „ велики сили “ ще измислят още по-креативни оправдания за потребността от посрещане на най-различни закани. По този метод, да вземем за пример Япония изяснява възходящите си разноски за защита със СВО, с възходящата опасност от Северна Корея и, най-много, с надигащите се световни упоритости на Китай и тяхната борба със Съединени американски щати и съдружниците им (между другото, Токио се безпокои главно от Русия, в качеството ѝ на китайски съюзник). Република Корея употребява сходна изразителност, подкрепяйки причините си със зле прикрита рецензия към Япония. Полша и Балтийските страни не престават да блеят за „ съветската опасност “. Повечето западноевропейски страни към момента не са овладяли добре тази изразителност.

Топ 10 водачи по военни разноски през 2021 (в проценти) (стр.17)

Съединените щати имат консенсус по отношение на потребността от модернизиране на въоръжените им сили допустимо най-скоро, с цел да реализиран предимство над Китай. Някои анализатори се чудят в границите на този разказ дали си коства да се употребяват сили и да се харчат запаси за намаляване на Русия и за поддръжка на Украйна. Те считат, че тази политика единствено отклонява страната от опълчването на Пекин и това мнение не е маргинално разсъждение. Степента, в която Вашингтон ще е зает с европесйката сигурност в близко бъдеще, зависи от завоите и повратите в американската вътрешнополитическа битка, която има мощно въздействие върху световната обстановка (индиректно и без прекомерна интроспекция).

3.    Какво да вършим?

Съществуват няколко потребни рекомендации за вътрешния метод към обстановката.

А) Може би е време да се ревизират основните индикатори за осъществяване на успеваемостта на военните разноски. До наскоро съветското военно-политическо управление се гордееше с релативно ниската си позиция сред страните по военни разноски. Очевидно минимизирането на тези разноски е било основен знак за тяхната успеваемост, което е било оневинен метод преди началото на СВО и в изискванията на спешни стопански събития. Новата действителност акцентира отрицателните последствия на този метод и заради това е време да чакаме промяна;

Б) В сегашната обстановка ние би трябвало да се фокусираме върху системи, които са подготвени за деяние „ тук и в този момент “. Днес е нужно бързо създаване на производството и пазаруването на най-необходимия набор от съществуващи оръжия, военно съоръжение и други типове военна продукция. Този развой може да се случи за сметка на създаването и тестването на усъвършенствани системи. Важно е да се означи, че връщане обратно в бързия теоретичен и механически прогрес във военната област е невероятно и затова търсенето на баланс на целите в изискванията на СВО и утежняването на цялостното интернационално състояние е най-основната, въпреки и доста сложна задача;

В) Оптимизирането на процедурите за държавни поръчки за защитата също е закъсняло. Няма смисъл в сегашния документ да навлизаме в детайлности по отношение на вътрешната система на държавните поръчки за защитата. Най-добрите международни практики показват потребността от основаване на условия за по-активно присъединяване на частни подизпълнители в тази област. Известно понижаване на несъразмерните условия за военните артикули може да помогне да се преодолеят трудностите в този развой. В последна сметка ние би трябвало да изградим система, която не разчита на остарелия метод на преобразяване на военната промишленост в мотор за развиване на нововъведенията. В света протичат нови процеси на смяна – отбранителната промишленост употребява усъвършенстваните достижения на цивилните и комерсиалните проучвания;

Г) На пръв взор увеличение на откритостта в отбранителната промишленост може да наподобява в несъгласие с цялостната наклонност на милитаризация и съревнование сред великите сили. Но увеличавайки противоположната връзка сред производители и консуматори на оръжие и бойна техника и тяхното взаимоотношение с научната и експертната общественост играе специфична роля за постигането на упоменатите тук цели. Естествено, отбраната на класифицирана държавна информация остава значим детайл в поддържането на отбранителната дарба на страната, само че взаимната „ полинация “ с хрумвания и оценки и погледът извън могат и би трябвало да играят позитивна роля, да вземем за пример в установяването на баланс сред незабавните резултати и дълготрайните приоритети;

Д) В днешните условия на невиждани наказания и завръщането на тежките износни рестрикции е доста значимо търсенето на нови формати на взаимоотношение със съдружниците и сътрудниците за източници на технологии. Автаркията е невъзможна през днешния ден, макар че като цяло Русия е по-самодостатъчна във военно отношение от множеството страни. Отчитайки обаче продължаващата софтуерна доминация на „ груповия Запад “, за нас е жизненоважно да създадем стопански и технологически дейно произвеждане, да вземем за пример в микроелектрониката. Изглежда рационално да се развие съдействие със страните, които са еднообразно заинтригувани от усилване на самодостатъчността на въоръжените им сили заради „ политическите последствия “. Това ще направи допустимо основаването на пазари за нови индустриални линии и установяването на канали, в това число сиви канали, за достъп до усъвършенствани технологии от вражески страни.

Заключение:

Брутален нов свят

Разговорът за бързата деградация на системата на интернационалните военни и политически връзки както в световен, по този начин и в районен мащаб доста от дълго време се трансформира в ужасяващо всекидневно говорене. Военните дейности в Украйна по натурален метод провокираха голям брой страни да помислят съществено за капацитета, който може да им потрябва при един междудържавен конфликт с висока активност, без значение дали като независими участници или като част от коалиция. Ще бъде неопределено да се каже, че 24 февруари 2022 беше изцяло непредвиден (въпреки че не бихме могли да си представим курса на военните дейности подобен, какъвто го следим към този момент повече от година). Следователно, няма причина да се надяваме на неочаквана смяна в световната обстановка. В процеса на бързото развиване на военната промишленост, най-много в Европа, доста бързо ще стигнем до избухлива обстановка и ще се надигнем пред тежко въоръжени съперници на фронтовата линия. Важно е да се означи, че за разлика от ерата на Студената война ще бъде мъчно да приказваме за общи цели и задания на страните от двете страни на тази линия.

Масовото разполагане на прецизни оръжия с отдалечен обсег във всички бази може да бъде изключително рисково. Те могат да ударят на всяко място в територията на врага с минимално предизвестие. Руският търговски и боен флот може да бъде ударен заради географската дребнавост на Балтийско море и Черно море. Няма подозрение обаче, че Русия също ще укрепва капацитета си и ще реализира уравновесено състояние, само че в него към момента ще липсва непоклатимост.

Би било умно да стартираме да мислим в този момент за нови ограничения за понижаване на риска и в вероятност за изчерпателен надзор на въоръженията. Разбира се, при сегашните условия Русия и Съединени американски щати е малко евентуално да се върнат към съглашението Отворено небе, неща като Договорът за елементарните въоръжени сили в Европа 2.0 не са на масата. Но досега никой не е предложил нещо по-добро.

Единствената вяра е, че Европа, включително и Русия, помнят какво става, когато европейските страни не съумеят да реализират единодушие за общата европейска сигурност. Да се надяваме, че когато прочувственият интензитет от спора в Украйна отслабне ще се намерят някакви решения. Дотогава различен въпрос остава от първостепенно значение – какво вършим с акумулираната военна мощност? Лесно е да се допусна, че Европа ще изиска да консолидира позициите си в Африка, до момента в който американците сигурно ще опитат да въвлекат европейския си контингент във възпирането на Китай в Тихия океан. Последното може да се окаже сполучливо и в този случай Русия ще има опцията да предложи на Китай поддръжка за разполагането да вземем за пример на морски или въздушни сили в директна непосредственост с Европа.

Очевидно виждаме многополярният свят да се развива в цялостен размер, само че той надали ще се трансформира в по-сигурно място в близко бъдеще. За жал, алтернативата за сигурността за следващ път надви над правилото за сплотеност на сигурността.

Инфо: https://valdaiclub.com/files/41011/

Превод за " Гласове ": Екатерина Грънчарова